поизлезел

Речник на българския език

1. поизлезел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизлезел е производна форма на поизляза (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизлезел — мин. деят. несв. прич. м. р.

поизлезел е производна форма на поизляза (мин. деят. несв. прич. м. р.).