поизлежавал е

Речник на българския език

1. поизлежавал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизлежавал е е производна форма на поизлежавам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизлежавал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизлежавал е е производна форма на поизлежавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поизлежавал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизлежавал е е производна форма на поизлежавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).