поизлежавал

Речник на българския език

1. поизлежавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизлежавал е производна форма на поизлежавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизлежавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизлежавал е производна форма на поизлежавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поизлежавал — мин. деят. св. прич. м. р.

поизлежавал е производна форма на поизлежавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. поизлежавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

поизлежавал е производна форма на поизлежавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).