поизлегнело

Речник на българския език

1. поизлегнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизлегнело е производна форма на поизлегна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизлегнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поизлегнело е производна форма на поизлегна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).