поизлегнел

Речник на българския език

1. поизлегнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизлегнел е производна форма на поизлегна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизлегнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

поизлегнел е производна форма на поизлегна (мин. деят. несв. прич. м. р.).