поизкърпил е

Речник на българския език

1. поизкърпил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизкърпил е е производна форма на поизкърпя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизкърпил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизкърпил е е производна форма на поизкърпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).