поизкърпило е

Речник на българския език

1. поизкърпило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизкърпило е е производна форма на поизкърпя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизкърпило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизкърпило е е производна форма на поизкърпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).