поизкърпило

Речник на българския език

1. поизкърпило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизкърпило е производна форма на поизкърпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизкърпило — мин. деят. св. прич. ср. р.

поизкърпило е производна форма на поизкърпя (мин. деят. св. прич. ср. р.).