поизкърпили

Речник на българския език

1. поизкърпили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

поизкърпили е производна форма на поизкърпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поизкърпили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

поизкърпили е производна форма на поизкърпя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).