поизкърпил
1.
поизкърпил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
поизкърпил
е производна форма
на поизкърпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
поизкърпил —
мин. деят. св. прич. м. р.
поизкърпил
е производна форма
на поизкърпя (мин. деят. св. прич. м. р.).