поизкърпи

Речник на българския език

1. поизкърпи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

поизкърпи е производна форма на поизкърпя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. поизкърпи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

поизкърпи е производна форма на поизкърпя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. поизкърпи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

поизкърпи е производна форма на поизкърпя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. поизкърпи — повелително наклонение, ед. ч.

поизкърпи е производна форма на поизкърпя (повелително наклонение, ед. ч.).