поизкърпело

Речник на българския език

1. поизкърпело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизкърпело е производна форма на поизкърпя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизкърпело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поизкърпело е производна форма на поизкърпя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).