поизкърпели

Речник на българския език

1. поизкърпели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

поизкърпели е производна форма на поизкърпя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поизкърпели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

поизкърпели е производна форма на поизкърпя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).