поизкърпела

Речник на българския език

1. поизкърпела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поизкърпела е производна форма на поизкърпя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поизкърпела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

поизкърпела е производна форма на поизкърпя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).