поизкърпвал

Речник на българския език

1. поизкърпвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизкърпвал е производна форма на поизкърпвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизкърпвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизкърпвал е производна форма на поизкърпвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поизкърпвал — мин. деят. св. прич. м. р.

поизкърпвал е производна форма на поизкърпвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. поизкърпвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

поизкърпвал е производна форма на поизкърпвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).