поизкъпете

Речник на българския език

1. поизкъпете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

поизкъпете е производна форма на поизкъпя (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. поизкъпете — повелително наклонение, мн. ч.

поизкъпете е производна форма на поизкъпя (повелително наклонение, мн. ч.).