поизкъпели

Речник на българския език

1. поизкъпели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

поизкъпели е производна форма на поизкъпя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поизкъпели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

поизкъпели е производна форма на поизкъпя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).