поизкъпвало

Речник на българския език

1. поизкъпвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизкъпвало е производна форма на поизкъпвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизкъпвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизкъпвало е производна форма на поизкъпвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поизкъпвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

поизкъпвало е производна форма на поизкъпвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. поизкъпвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поизкъпвало е производна форма на поизкъпвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).