поизкъпвал

Речник на българския език

1. поизкъпвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизкъпвал е производна форма на поизкъпвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизкъпвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизкъпвал е производна форма на поизкъпвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поизкъпвал — мин. деят. св. прич. м. р.

поизкъпвал е производна форма на поизкъпвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. поизкъпвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

поизкъпвал е производна форма на поизкъпвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).