поизкуфяло си

Речник на българския език

1. поизкуфяло си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

поизкуфяло си е производна форма на поизкуфея (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизкуфяло си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

поизкуфяло си е производна форма на поизкуфея (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).