поизкуфяло е

Речник на българския език

1. поизкуфяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизкуфяло е е производна форма на поизкуфея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизкуфяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизкуфяло е е производна форма на поизкуфея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).