поизкуфял

Речник на българския език

1. поизкуфял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизкуфял е производна форма на поизкуфея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизкуфял — мин. деят. св. прич. м. р.

поизкуфял е производна форма на поизкуфея (мин. деят. св. прич. м. р.).