поизкуфя

Речник на българския език

1. поизкуфя — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

поизкуфя е производна форма на поизкуфея (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. поизкуфя — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

поизкуфя е производна форма на поизкуфея (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).