поизкуфели

Речник на българския език

1. поизкуфели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

поизкуфели е производна форма на поизкуфея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поизкуфели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

поизкуфели е производна форма на поизкуфея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).