поизкуфеели

Речник на българския език

1. поизкуфеели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

поизкуфеели е производна форма на поизкуфея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поизкуфеели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

поизкуфеели е производна форма на поизкуфея (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).