поизкуфеел

Речник на българския език

1. поизкуфеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизкуфеел е производна форма на поизкуфея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизкуфеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

поизкуфеел е производна форма на поизкуфея (мин. деят. несв. прич. м. р.).