поизкрили

Речник на българския език

1. поизкрили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

поизкрили е производна форма на поизкрия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поизкрили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

поизкрили е производна форма на поизкрия (мин. деят. св. прич. мн. ч.).