поизкрила

Речник на българския език

1. поизкрила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поизкрила е производна форма на поизкрия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поизкрила — мин. деят. св. прич. ж. р.

поизкрила е производна форма на поизкрия (мин. деят. св. прич. ж. р.).