поизкривявал

Речник на българския език

1. поизкривявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизкривявал е производна форма на поизкривявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизкривявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизкривявал е производна форма на поизкривявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поизкривявал — мин. деят. св. прич. м. р.

поизкривявал е производна форма на поизкривявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. поизкривявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

поизкривявал е производна форма на поизкривявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).