поизкривил е

Речник на българския език

1. поизкривил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизкривил е е производна форма на поизкривя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизкривил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизкривил е е производна форма на поизкривя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).