поизкривило

Речник на българския език

1. поизкривило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизкривило е производна форма на поизкривя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизкривило — мин. деят. св. прич. ср. р.

поизкривило е производна форма на поизкривя (мин. деят. св. прич. ср. р.).