поиздърпвало

Речник на българския език

1. поиздърпвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поиздърпвало е производна форма на поиздърпвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поиздърпвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поиздърпвало е производна форма на поиздърпвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поиздърпвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

поиздърпвало е производна форма на поиздърпвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. поиздърпвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поиздърпвало е производна форма на поиздърпвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).