поиздърпал

Речник на българския език

1. поиздърпал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поиздърпал е производна форма на поиздърпам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поиздърпал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поиздърпал е производна форма на поиздърпам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поиздърпал — мин. деят. св. прич. м. р.

поиздърпал е производна форма на поиздърпам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. поиздърпал — мин. деят. несв. прич. м. р.

поиздърпал е производна форма на поиздърпам (мин. деят. несв. прич. м. р.).