поиздърпа

Речник на българския език

1. поиздърпа — сег. вр., 3 л., ед. ч.

поиздърпа е производна форма на поиздърпам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. поиздърпа — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

поиздърпа е производна форма на поиздърпам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. поиздърпа — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

поиздърпа е производна форма на поиздърпам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).