поиздумвал съм

Речник на българския език

1. поиздумвал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

поиздумвал съм е производна форма на поиздумвам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. поиздумвал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

поиздумвал съм е производна форма на поиздумвам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. поиздумвал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

поиздумвал съм е производна форма на поиздумвам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).