поиздувах

Речник на българския език

1. поиздувах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

поиздувах е производна форма на поиздувам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. поиздувах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

поиздувах е производна форма на поиздувам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).