поиздувал си

Речник на българския език

1. поиздувал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поиздувал си е производна форма на поиздувам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. поиздувал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поиздувал си е производна форма на поиздувам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. поиздувал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поиздувал си е производна форма на поиздувам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).