поиздувал

Речник на българския език

1. поиздувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поиздувал е производна форма на поиздувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поиздувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поиздувал е производна форма на поиздувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поиздувал — мин. деят. св. прич. м. р.

поиздувал е производна форма на поиздувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. поиздувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

поиздувал е производна форма на поиздувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).