поиздевателствал е

Речник на българския език

1. поиздевателствал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поиздевателствал е е производна форма на поиздевателствам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поиздевателствал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поиздевателствал е е производна форма на поиздевателствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поиздевателствал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поиздевателствал е е производна форма на поиздевателствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).