поиздевателствал

Речник на българския език

1. поиздевателствал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поиздевателствал е производна форма на поиздевателствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поиздевателствал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поиздевателствал е производна форма на поиздевателствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поиздевателствал — мин. деят. св. прич. м. р.

поиздевателствал е производна форма на поиздевателствам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. поиздевателствал — мин. деят. несв. прич. м. р.

поиздевателствал е производна форма на поиздевателствам (мин. деят. несв. прич. м. р.).