поизгърбил съм

Речник на българския език

1. поизгърбил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

поизгърбил съм е производна форма на поизгърбя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. поизгърбил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

поизгърбил съм е производна форма на поизгърбя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).