поизгърбил си

Речник на българския език

1. поизгърбил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поизгърбил си е производна форма на поизгърбя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. поизгърбил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поизгърбил си е производна форма на поизгърбя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).