поизгърбил е

Речник на българския език

1. поизгърбил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизгърбил е е производна форма на поизгърбя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизгърбил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизгърбил е е производна форма на поизгърбя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).