поизгърбило

Речник на българския език

1. поизгърбило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизгърбило е производна форма на поизгърбя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизгърбило — мин. деят. св. прич. ср. р.

поизгърбило е производна форма на поизгърбя (мин. деят. св. прич. ср. р.).