поизгърбили

Речник на българския език

1. поизгърбили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

поизгърбили е производна форма на поизгърбя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поизгърбили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

поизгърбили е производна форма на поизгърбя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).