поизгърбил
1.
поизгърбил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
поизгърбил
е производна форма
на поизгърбя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
поизгърбил —
мин. деят. св. прич. м. р.
поизгърбил
е производна форма
на поизгърбя (мин. деят. св. прич. м. р.).