поизгърби

Речник на българския език

1. поизгърби — сег. вр., 3 л., ед. ч.

поизгърби е производна форма на поизгърбя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. поизгърби — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

поизгърби е производна форма на поизгърбя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. поизгърби — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

поизгърби е производна форма на поизгърбя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. поизгърби — повелително наклонение, ед. ч.

поизгърби е производна форма на поизгърбя (повелително наклонение, ед. ч.).