поизгърбеше

Речник на българския език

1. поизгърбеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

поизгърбеше е производна форма на поизгърбя (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. поизгърбеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

поизгърбеше е производна форма на поизгърбя (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).