поизгърбели

Речник на българския език

1. поизгърбели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

поизгърбели е производна форма на поизгърбя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поизгърбели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

поизгърбели е производна форма на поизгърбя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).