поизгърбел

Речник на българския език

1. поизгърбел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизгърбел е производна форма на поизгърбя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизгърбел — мин. деят. несв. прич. м. р.

поизгърбел е производна форма на поизгърбя (мин. деят. несв. прич. м. р.).